Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
06.08.2011 21:30 -
На една луна разстояние
Автор: unstern
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2013 17:03
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 11.01.2013 17:03
Тъкмо си приготви багажа и аз тъкмо се понагласих и взех ключовете за колата, за да го закарам, когато внезапно започна да вали. От къде пък се взе този дъжд след цял ден адска жега?! Нищо, закарвам го и се прибирам вкъщи. По пътя пак се караме, "Ти, - казва Той,- няма да се научиш да караш..и за какво си се изнервила такава?" Какво да му обяснявам, че следващите две години ще трябва да прекарам без него и че адски ще ми липсва, но не искам да си го призная, все едно ще си загубя репутацията на голямо момиче, справящо се с всяка буря на живота...
Стигаме на летището, аз се усмихвам, махам му, казвам му, да внимава и ... че го обичам... Пак се усмихвам. Той тръгва... Усещам сълзите ми, напомнят ми, че все пак съм крехка и чувствителна...
Сама съм, поредната вечер.. Отново не излизам с шумните ми приятели, повечето от тях мъже, защото не искам да се подхлъзна и да постъпя грешно.. Мисля за него, как е, какво прави... Не искам пак да му пиша sms... Ще си налея малко вино, винаги помага. А после може и да порисувам.. Зарязах всичко, след като Той тръгна.
Виното определено ми подеийства, вече даже мисля, че искам да танцувам.. Да, ей така по нощница в градината, съседите и без това отдавна ме гледат странно, все си мислят, че имам някакъв особен проблем. И аз наистина имах, точно тази вечер... Гледах луната и си казах :"По дяволите, луната е страхотна! Дали и той я вижда сега от там, на хиляди километри разстояние?" Не знам. Не ми пише, не се и обажда. Започвам да си мисля невъможни за мен и странно ужасни неща. Звъня му. Не вдига телефона. Вече наистина си мисля ужасни неща. Звъня отново и Той отново не вдига. Разплаквам се, в главата ми безброй сценария, пред които всички култови филмови драми бледнеят.
Ще се напия, поне да ми помогне да приема нещата по-спокойно. Изпивам половината бутилка. Луната ме гледа вторачено. Лошо ми е. В този труден за мен и опияненото ми тяло момент на вратата се звъни. "Край..–мисля си - сега ще науча всичко, че е катастрофирал, че се е удавил, че са го убили..." Вдигам дупето си и с хиляди усилия и още толкова тревоги и отивам да отворя. Отварям. "Не, не, това вино май много ми дойде" ..."Здравей, бебчо! Не знаеш как ми липсваше... Исках да те изненадам и не се обадих, исках да взема бонбони и вино, а не както винаги да забравя. И исках да прекараме тази вечер заедно, нали имаме годишнина! И... видя ли луната? Страхотна е"
Стигаме на летището, аз се усмихвам, махам му, казвам му, да внимава и ... че го обичам... Пак се усмихвам. Той тръгва... Усещам сълзите ми, напомнят ми, че все пак съм крехка и чувствителна...
Сама съм, поредната вечер.. Отново не излизам с шумните ми приятели, повечето от тях мъже, защото не искам да се подхлъзна и да постъпя грешно.. Мисля за него, как е, какво прави... Не искам пак да му пиша sms... Ще си налея малко вино, винаги помага. А после може и да порисувам.. Зарязах всичко, след като Той тръгна.
Виното определено ми подеийства, вече даже мисля, че искам да танцувам.. Да, ей така по нощница в градината, съседите и без това отдавна ме гледат странно, все си мислят, че имам някакъв особен проблем. И аз наистина имах, точно тази вечер... Гледах луната и си казах :"По дяволите, луната е страхотна! Дали и той я вижда сега от там, на хиляди километри разстояние?" Не знам. Не ми пише, не се и обажда. Започвам да си мисля невъможни за мен и странно ужасни неща. Звъня му. Не вдига телефона. Вече наистина си мисля ужасни неща. Звъня отново и Той отново не вдига. Разплаквам се, в главата ми безброй сценария, пред които всички култови филмови драми бледнеят.
Ще се напия, поне да ми помогне да приема нещата по-спокойно. Изпивам половината бутилка. Луната ме гледа вторачено. Лошо ми е. В този труден за мен и опияненото ми тяло момент на вратата се звъни. "Край..–мисля си - сега ще науча всичко, че е катастрофирал, че се е удавил, че са го убили..." Вдигам дупето си и с хиляди усилия и още толкова тревоги и отивам да отворя. Отварям. "Не, не, това вино май много ми дойде" ..."Здравей, бебчо! Не знаеш как ми липсваше... Исках да те изненадам и не се обадих, исках да взема бонбони и вино, а не както винаги да забравя. И исках да прекараме тази вечер заедно, нали имаме годишнина! И... видя ли луната? Страхотна е"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 28
