Пътувайки в пълният автобус си казвам възмутено :"Добре де, къде е тръгнал този народ по това време, и тези старите хора, те пък най-бързат, сякаш времето им се отмерва с пясъчен часовник и вече много малко песъчинки са останали..." И вс...

Навярно бе на около седемдесет години старецът, който седеше срещу мен на масата в опушената кръчма. Белият му перчем изглеждаше така, сякаш по него бе навалял сняг, а очите му блестяха като чисто изметена ледена пързалка.
— О,...

Тъмно синьо и мрачно... точно така се чувствам и днес... На фона на един съединяващ ден, аз срещам само разделящи души, хора с безцветни мисли, празни души без живот. Много пъти съм се отвръщавала от цялата тази жива матрица, в която сме...

Тъкмо си приготви багажа и аз тъкмо се понагласих и взех ключовете за колата, за да го закарам, когато внезапно започна да вали. От къде пък се взе този дъжд след цял ден адска жега?! Нищо, закарвам го и се прибирам вкъщи. По пътя пак се...

Alone
 
 

Пак
 
И пак се събудих,

 
Мислех си, какво би било, ако хората можеха да влизат в мислите на другите и да виждат техния свят? Дали щеше да е по-лесно да комуникираме помежду си, или пък... щяхме постоянно да се лутаме като безпътни, разочаровани от мислите на ...