Тъмно синьо и мрачно... точно така се чувствам и днес... На фона на един съединяващ ден, аз срещам само разделящи души, хора с безцветни мисли, празни души без живот. Много пъти съм се отвръщавала от цялата тази жива матрица, в която сме попаднали всички и в която всеки си е поел своята пътечка и се е научил да не наднича много-много в световете на другите. Как можем да сме социални същества, а в същност да бъдем такива егоисти, непокиси... Никой не се интересува от болката на другия, ако днес паднеш на пътя, ще те подминат или прегазят... В такива се превърнахме, стадо от бездушници... Не искам щом включа телевизора си отново да чувам за поредния абсурд в Абсурдистан, където живея.. Къде са тези хора със съзнание, къде е това общество? Щом като не можем да опазим децата си от изродите навън, от колите на пътя, от насилието, как ще оцелеем като нация?

Тъжно ми е и ми е жал, че в нашата мила родина е попита кръвта на стотици хиляди смели българи, за да живеем днес в една безграничност от алчност, омраза и сребролюбие...
Събудете се!!! Това ли е страната, в която искате да растат децата ви и в която да остареете? За мен не е...

Хората са били подобни и по онова време. Винаги е имало и ще има предатели, интересчии или егоисти. И в някой моменти ще се появяват хора с различни идеи търсещи прогрес. Така, че не се предавай. Там където ти виждаш сиво небе и тъмни облаци, аз намирам красота - по-различна от Слънцето, което повечето хора харесват. И все пак в различното може да откриеш повече отколкото мислиш.