Seize the day, trust as little as possible in tomorrow.

Мислех си, какво би било, ако хората можеха да влизат в мислите на другите и да виждат техния свят? Дали щеше да е по-лесно да комуникираме помежду си, или пък... щяхме постоянно да се лутаме като безпътни, разочаровани от мислите на човека до нас.... Ти как смяташ? Дали би те наранило моето себично чувство, да мисля за себе си като за център на Слънчевата система, а ти.. ти си онази луна, която ту се върти около мен, ту кръжи около други планети. И това объркано съзнание, и разни стари, избледнели портрети, въртящи се като на бленда в главата ми, ти би ли издържал и по-важното е – били ме разбрал? Трудно, да, разбира се, че е трудно, както всяка стъпка, всяка нова страница, всичко в този живот. Но ти не се отказвай лесно, нали за това си моята луна, моят спътник... А днес навън е пак слънчево, но какво ли от това, нали при мене напоследък постоянно вали ли вали... аз съм от хората, които не обичат да носят чадъри, обременяват ме. Аз съм свободолюбива, всяко отделно същество, притиснато в мен ме прави зависима, и ограничена, и уязвима. В такива моменти си казвам, човек е много странно създание, когато е сам се чувства самотен, а когато има до себе си някой, изпълващ ежедневието му с хубави и лоши емоции и настроения, се задушава и търси свободата си. И пак идва най-трудния въпрос: Щастлива ли съм? Може би по-обективно ще ти отговорят хората отстрани, завистливо поглеждайки усмивката и греещите ти очи. За тях си щастлива, защо не и за теб самата? Какво е да си щастлива? Да имаш всичко? Не, да имаш нещо, което да ти дава живот и блясъка в очите. Нали знаеш, щастливите момичета са най-красиви, а ти си прекрасна. И..не чакай Човекът да дойде в живота ти и да го обърне във вълшебна приказка, само ти си отговорна за щастието си, както Малкият принц за своята роза. Щастието е в малките неща, в онези, които само ти можеш да видиш и ще го усетиш, когато тръгнеш по улиците с онази усмивка и блясък в очите, на които хората завиждат.